В много случаи създателите на даден късометражен филм се провалят, заради неспособността да задържат вниманието и емпатията на зрителите към историята, която гледат. Има много отлични късометражни филми, но за съжаление още по-голям брой са онези, които не са добри. Въпросът е защо се провалят и как провалът да бъде заменен с успех? Водещата причина в късометражното кино е липсата на интересна и емоционално завладяваща история и затова публиката като цяло отбягва тази филмова форма. В крайна сметка историята е онова, заради което зрителят идва в залата и тя е тази, която печели награди. В комерсиалното игрално кино е различно. Постоянно развиващите се специални ефекти в пълнометражната секция, за съжаление или не, могат да компенсират липсата на оригинален и вълнуващ сюжет и отново да привлекат хиляди хора в кино салоните, но пак да завладеят емоционално зрителите посредством предлаганото зрелище. И все пак, не бива да забравяме, че не това е увлякло повечето от нас в тази професия, а възможността да разказваме истории. Ние сме преди всичко това – разказвачи на приказки и като такива следва да признаем, че тя е цар. Особено в нискобюджетния случай на късометражното кино, в който изключително рядко ще се намери студио, което да заложи на богати SGI ефекти. Ето защо, ако искаме да сме успешни, трябва да открием начина да разказваме емоционално ангажиращи истории и да знаем кои са най-честите проблемни ядра, с които може да се сблъскаме. Най-големият проблем, пред който се изправят авторите е времетраенето. Много от тях разказват истории, базирани на единичен момент, действието се развива в един ден. Това значително ограничава типа истории, които могат да се разкажат. Обикновено няма време за преследване на значима и трудна цел, затова и много късометражни филми се насочват върху един персонаж, който се опитва да реши краткосрочен или належащ проблем. Акцентът е върху премахването му, а не върху постигането на нещо. Персонажът е изправен пред затруднение, криза и внезапен проблем или дилема и единствената му цел е да намери начин да излезе от ситуация. Да се върне към нормалния начин на живот. Това изходно положение създава идеално ефективни истории, но до известна степен е лишено от чувството за преследване на позитивна цел у персонажа и борба да стигне донякъде. Затова колкото по-дълъг е късометражният филм, толкова повече възможност има да се предаде по-голяма история, разположена в повече време. И все пак е добре сюжетът да остане концентриран около един или двама водещи персонажи за по-стегнат наратив, ограничен до една основна сюжетна линия.